Днес, вчера, утре - какво не ти достига?

Тц, не ми харесва да съм тиха, докато си другаде.
Тц, не ми харесва да ме няма в половината ти живот.
Тц, няма нужда да ми обясняваш. Твоя живот си е твой, но аз не се срамувам от своя.
Лека нощ, където и да си...
И не, не се виждам с женен мъж...

Благодаря ви. Знам, че съм порцеланова чаша – достатъчно любима, за да бъде лепена след счупване. Само от гледната точка зависи кой какво вижда – колко е красива и обичана, за да се залепи пак, или колко счупена е била. От времето и повторението обаче малко ми се поочукват ръбчетата на счупеното… Защо се чупи на едно и също място?
Вероятно проблемът вече е в чашата.


***
Не искам да знам, че съм смъртна. Може би затова непрекъснато греша, не търся опрощение. Искам децата ми да ми простят само.   Прошката се иска, казват, не се дава. Няма толкова голямо значение да простиш, колкото да знаеш, че ти е простено. Засега не ми трябва незабавно, а знам, че много прошка ще ми трябва.   Сега ми трябват крила, но не ставам за ангел. Пластична хирургия J   P.S. Сигурно трябва да се срамувам от себе си. Мммм, съжалявам, не ме е срам. Аз съм просто красива порцеланова чаша.